Спомням си нашите детски стаи когато бяхме малки с брат ми. Имахме си абсолютно всичко там. Всеки си украсяваше неговата стая както си иска. Родителите ни ни оставиха сами да си изберем какви дивани, какви бюра, какви маси и тапети да си сложим, така че стаите бяха изцяло в наш стил.
Всеки един от нас много си харесваше своята спалня, и разбира се не харесваше тази на другия. А дори и да беше така, то не си признавахме. Според мен беше наистина страхотно, че нашите ни оставиха да си направим своите детски стаи по наш вкус, вместо да ни налагат тяхното мнение или това на всички други хора с тяхното общоприето разбиране. Всеки от нас можеше да си избере и най-странните дивани, ако иска, стига да не надхвърля определен бюджет.
Това беше много добре, защото тогава за първи път се занимавахме горе-долу с финанси – всеки трябваше сам да си сметне колко ще му излезе неговата спалня. Ние с него разглеждахме различни модели детски стаи и всеки си избираше различни нещица, които са му харесали или са му направили по-силно впечатление. Аз например много си падах по малки дивани, за да имам повече място за другите неща. А и според мен те са по-уютни и приятни. Още повече, че при положение, че си имам спалня, те няма да ми трябват много-много.
Сега като си спомням за нашите хубави детски стаи и направо ме наляга истинска носталгия. Липсват ми игрите и щуротиите, които правихме там. Липсват ми и онези нощи, когато и двамата ни мързеше да си оправим леглата и затова спахме на неудобните дивани цяла нощ.
Вече рядко ни се случват подобни неща, защото се научихме да преодоляваме мързела, а и разбрахме, че да си легнеш в меката и удобна спалня е доста по-добре. Но все пак си ни беше готино и приятно.